Швейцария и Исландия плащат най-много в ЕС и ЕИП

Швейцария и Исландия са две от страните с най-високи заплащания в Европейски Съюз и ЕИП, до момента в който Чехия и Португалия имат най-ниските заплати.

Трудовите разпореждания на Европейски Съюз като цяло са много мощни, с акцент върху самостоятелните условия на труд и трудовите права, правото на информация, антидискриминационните закони и сигурността на работното място.

Въпреки това, когато става въпрос във връзка с заплатите и възнагражденията в държавите-членки на Европейски Съюз към момента има обилни разлики според от редица фактори, като трудовото законодателство, търсенето, инфлацията и други. Според Евростат през 2022 година междинните годишни заплати варират от 106 839,33 евро в Швейцария до 12 923,66 евро в България.

Страните с най-високи заплащания през 2022 година са Швейцария (106 839 евро), Исландия (81 942 евро), Люксембург (79 903 евро), Норвегия (74 506 евро) и Белгия (70 297 евро), до момента в който най-ниско плащащите са били България (12 923 евро), Румъния (14 500 евро), Хърватия (17 842 евро), Унгария (18 274 евро) и Полша (18 114 евро). ).

В този отчет Евростат акцентира, че междинната цена на труд на час в Европейски Съюз е била 30,5 евро. Средните годишни заплати за самотни чиновници без деца възлизат на 26 136 евро. Работещите двойки с две деца са получавали приблизително 55 573 евро годишно.

Некоригираната разлика в заплащането сред половете е била 12,7% през 2021 година, като най-голямата разлика се следи в Естония, 20,5%, а най-малката е в Люксембург с -0,2%. Според Европейската комисия обаче разликата в заплащането се е нараснала до 13% през 2023 година

Още през 2020 година Европейската комисия разгласи тактика за опит за превъзмогване на тази разлика до 2025 година Това беше последвано от комисията пускане на Директивата за бистрота на заплащането през юни 2023 година с фонд от 6,1 милиона евро за подкрепяне на използването на същата. Това улесни чиновниците при разпознаването на дискриминирането в заплащането, както и функционираше като тенденция за работодателите.

Средните годишни чисти заплати са се нараснали леко през годините както за Европейски Съюз, по този начин и за еврозоната, само че не толкоз доста както можеше да се чака. Това значително се дължи на изоставането в продуктивността, изключително след световната финансова рецесия, даже когато икономическият напредък стартира да се възвръща. По-ниската инфлация през първите години на 2010-те също способства за известна застоялост на заплатите, както и за по-високи равнища на безработица.

Обикновено секторите с най-високи заплащания в Европа са финанси, обезпечаване, електричество, минно дело, осведомителни технологии, търговия на дребно и обучение. От другата страна на спектъра най-ниско плащащите браншове нормално са административна поддръжка, хотелиерство и строителство.

Въпреки това, инфлацията е основен фактор, който би трябвало да се има поради, когато се преглежда покупателната дарба в другите страни. По-голямата част от Европейски Съюз и ЕИП са очевидци на внезапно висока инфлация през последните няколко години. Това се дължи основно на пандемията и произлизащите от нея ценови шокове, породени от изоставането на веригата за доставки.

Други геополитически разтърсвания, като войната Русия-Украйна, също способстваха за тези забавяния на доставките, както и утежниха силата рецесия. Сега, с спора Израел-Хамас, тази обстановка може доста да се утежни.

В този случай по-високата инфлация евентуално изяжда заплатите и усилва разноските за живот. Ръстът на заплатите постоянно не е в крайник със скоростта на повишаване на цените. Много компании също не оферират повишение на инфлацията, което ненапълно подкопава въздействието на по-високата заплата.

Защо толкоз високи заплати в Швейцария и Исландия?

Високите заплати в Швейцария се дължат основно на бранш на банковите и финансовите услуги. Освен това има доста по-ниски налози спрямо останалата част от Европейски Съюз и ЕИП, приблизително към 20% до 35% за групата от 150 000 до 250 000 швейцарски франка.

Заплатите в Исландия се покачват от огромна част от заплатите в страната банкиране на частния бранш върху групови контракти. Някои нараствания се дължат и на прибавянето на компенсации за COVID-19, както и на възобновяване на почасовите заплати след уязвимост по време на пандемията.

Исландия също е една от най-скъпите страни в света, с непрекъснато висока инфлация, която също способства служащите да желаят по-високи заплати. От март 2019 година в Исландия са подписани 326 трудови контракта, като над 90% от работната мощ е част от профсъюз.

Подобно на Швейцария. финансовият и банковият бранш образуват главната тежест зад атрактивните заплати в Люксембург, като множеството банки наемат високообразовани, опитни и търсени служащи. Някои от тях също са чужденци.

Люксембург също по този начин преразглежда своята минимална обществена заплата в съпоставяне със междинните заплати и придвижването на цените на всеки две години, като по този метод поддържа доста обновени стандартите за заплати. Заплатите обаче зависят значително от секторите, подразделенията на банките, старшинството, възрастта, както и образованието и опита.

Това може да аргументи обилни разлики, даже в границите на един и същи бранш, според от съответната роля и служба на служителя. Като такива междинните заплати са повече или по-малко равни в Люксембург от 2015 година насам, защото продуктивността понижава.

Работниците в Норвегия нормално са доста високо образовани, заради което изискват по-високи заплати. Неравенството в заплащането също е много ниско, с доста добре премислена прогресивна данъчна система, която в допълнение поддържа неравенството в приходите минимално. По-егалитарната работна просвета в Норвегия също по този начин улеснява служащите да договарят заплати и бонуси.

Белгийските банки разчитат в огромна степен на индексиране на заплатите както за чиновниците в частния бранш, по този начин и за чиновниците със сини якички. Страната означи най-високата индексация от 50 години през 2022 година, защото растящата инфлация и извънконтролните цени на силата се отразиха върху покупателната дарба на чиновниците.

Данъчните ставки обаче могат да играят голяма роля в действителните заплати и диктуват размера на покупателната дарба на служащите. Повечето страни с високи заплати в Европейски Съюз и ЕИП, изключително тези, които са част от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), както е очебийно по-долу.

Държави с най-ниски заплати

В момента България се бори с по-ниски заплати, защото от ден на ден и повече служащи напущат страната, с цел да работят в по-проспериращи елементи на Европа, като западноевропейските страни. Ниското обучение, хроничната беднотия и по-малкият достъп до образование, спонсорирано от работодателя, както и кариерно консултиране, способстваха за ниските заплати.

Въпреки това, България към момента е устойчива, откакто неотдавна подаде петиция за повишение на минималните заплати от 933 лв. (€477) от идната година, от 780 лева (€398) сега. Освен това има по-малко излагане на рискови химикали по време на работа, както и по-малко забързан работен живот спрямо някои от сътрудниците си.

Слабите или несъответстващо привлечени профсъюзи играят голяма роля за това румънските заплати да останат ниски. Чуждестранните компании не се правят оценка доста добре, което провокира известно отвращение да се причислят към тях. Румънската стопанска система също към момента се изправя, което води до по-малки благоприятни условия.

Войната за самостоятелност на Хърватия при започване на 90-те години нанесе тежки жертви на стопанската система по това време, като Хърватия пропусна да построи усъвършенства икономическия и финансов бранш, когато останалата част от Европейски Съюз. След войната държавното управление също имаше големи разноски във връзка с обезщетения и старания за възобновяване.

Това докара до това, че стопанската система на Хърватия през днешния ден към момента не е толкоз развита, колкото може да се чака. Силно се разчита на краткотрайни и сезонни служащи, които поддържат бранша на хотелиерството и туризма в страната. Това докара до поддържане на хронично ниски заплати, защото поражда дребен напън в посока нагоре във връзка с продължителността на трудовия стаж, синдикатите или договарянията.

След присъединението си към Европейски Съюз обаче нещата се усъвършенстват, като Хърватия в този момент поема преимуществото на по-големия пазар на труда, наред с други преимущества. Страната също има много ниска цена на живот, което също оказва помощ за покупателната дарба.

Техническата криза в Унгария може да е съдействала за по-ниските заплати неотдавна, защото по-малко компании съумяха да си разрешат разноските за труд. В исторически проект обаче ниските разноски за живот в Унгария може да са били основен фактор за слабите възходящи придвижвания на заплатите, макар че това може постепенно да се трансформира в този момент, когато страната е изправена пред по-висока инфлация.

Идвайки в Полша, държавното управление може да има много пръст в задържането на заплатите подтиснати, като го прави съзнателно в продължение на няколко години, тъй че Полша да може да резервира етикета на „ евтина работна ръка “. Въпреки че това в действителност притегля задгранични компании, надали прави живота по-добър за междинния полски служащ, който получава доста по-ниско възнаграждение от западноевропейските си сътрудници. Ниският витален стандарт въпреки всичко ненапълно облекчава този напън.

Средните приходи обаче демонстрират единствено част от картината, изключително когато става дума за цяла страна или район. В идеалния случай количествените статистики постоянно би трябвало да се преглеждат дружно с качествените, с цел да се реализира по-пълно схващане.

В този случай статистически данни като общото задоволство от живота може да хвърлят повече светлина върху действителното качество на живот и изискванията на живот. В някои случаи, макар че междинните приходи са ниски, като Полша, респондентите демонстрират, че са много удовлетворени от живота си, както е очебийно по-долу.